ПЪЛНОКРЪ̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от пълнокръвен (в 5 знач.); пълнокръвие, реалистичност. Най-характерното в образа на Юрталана е неговата художествена пълнокръвност. Юрталана е жив човек, а не символ. Лит. ХІ кл, 260. Така бяха увлечени повечето артисти още с първите репетиции на „Три сестри“, завладени от страстния хуманизъм на Чехова, от жизнеността, пълнокръвността и противоречивостта на неговите образи. Г. Гочев, Т, 24.