ПЪЛНОЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е достигнал пълнолетие. Противоп. непълнолетен. В изборите участвуват всички пълнолетни граждани, независимо от тяхната раса, народност, пол. Геогр. VІ кл, 34. „Аз, казва госпожата, съм пълнолетна и не искам опекуни!“ Толкова. М. Грубешлиева, ПИУ, 126. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и способни чрез своите действия да придобиват права и задължения. Пълнолетен син. Пълнолетен престолонаследник. Пълнолетна възраст.
2. Като същ. пълнолетен (пълнолетния<т>) м., пълнолетна<та> ж., мн. пълнолетни<те>. Лице, което е достигнало пълнолетие. Всички пълнолетни от двата пола грабват клещи, чукове и отвертки и започват да разглобяват асансьора. Ст, 1965, бр. 1006, 3. Който помага на някого, за да земе и откара силом една пълнолетна или непълнолетна, затваря ся от един до шест месеца. Ф. Перец и др., НЗ, 56.