ПЪЛНОМО̀ЩНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което е упълномощено да извършва дипломатически и други официални действия. Те изпращат свои представители при челеби Георги Чалъков, техния .. пълномощник от Пловдив, който отново се застъпва за арестуваните и ги освобождава. К. Динков, Х [еа]. Български пълномощници обикаляха европейските столици, за да търсят дипломатическа и морална помощ за поробените ни сънародници. К. Константинов, ППГ, 225. В Цариград има руски пълномощник, който влиза направо при султана и се грижи за руските поданици в Турция. Д. Талев, ПК, 406. Пътниците, които са закупили билети от „Балкан“, може да излъчат свой пълномощник, за да защитава интересите им. Дем., 2001, бр. 66 [еа]. // Лице, което има пълномощно от някого. Той [Костов] заповядал на Виктор Ефимич да повика пълномощника на избягалия гръцки собственик, в чиято къща живееше. Д. Димов, Т, 647. Като свой пълномощник в съда финансовият министър е посочил областния управител Гьока Хаджипетров. С, 2004, бр. 4208 [еа]. Той ми написа едно пълномощно, .., подписано само от него и подпечатано с частния му печат, в което пълномощно са казваше, че аз съм негов помощник и имам право да съставям комитети в ІV окръг. З. Стоянов, ЗБВ І, 291.
2. Остар. Адм. Лице, което оглавява пълномощничество (в 1 знач.). — Нали сме ний партийци, нали трябва това .. да се зачитаме вкъщи едни други? — промъкна се в шума дебелият глас на пълномощника на селото Шафкет Торлаков. Б. Несторов, СР, 78.