ПЪЛНОЦЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който притежава в пълна степен необходимите качества, ценности, който отговаря изцяло, напълно на всички изисквания. Най-много се вълнувах от отношението на връстниците си, да съм сред тях като равен, да ме имат за пълноценен член на компанията им. А. Гуляшки, ДМС, 163. В очите му тя все още беше истинска и пълноценна жена. П. Вежинов, НБК, 102. Млякото и млечните продукти по своя състав и свойства са най-пълноценните храни за човека. Н. Димов и др., ТМ, 3. Двигателните органи се развиват добре, когато се осигурява пълноценно хранене. Храната на подрастващите трябва да бъде разнообразна и богата на белтъчини, соли и витамини. Анат. VІІІ кл, 39. Житото е пълноценен артикул. П. Спасов, ХлХ, 358. Конското шевро стана пълноценен материал за обувки.
2. За живот, съществуване — който е осмислен, съдържателен, стойностен; пълнокръвен. Противоп. непълноценен, непълнокръвен. Тя беше решена да преустанови безсмисленото си вегетиране и да го замени с пълноценен живот.
3. Финанс. За пари, монети и под. — който има държавно златно покритие. Председателят Алфред Коен само накъсо информираше централата, че България е закупила срещу пълноценна валута жито от Югославия. П. Спасов, ХХ, 224-225. След провъзгласяването на независимостта на Украйна чрез парична реформа от 1996 г. гривнята и нейният разменен вариант копийката стават пълноценна национална валута. // Истор. Спец. За пари, монети и под. — който по стойност съвпада със стойността на материала, от който е направен. През късното Средновековие се разбира, че успешно могат да функционират не само пълноценни пари (златни и сребърни монети), но и непълноценни пари — банкнотите, като представители на пълноценните.