ПЪЛНОЦЀННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на пълноценен (в 1 и 2 знач.). Автентичната и действителната стойност на един живот не се мери с количеството преживени години, а с пълнотата и пълноценността на ония изяви на жизнеността, които правят живота ни, придават му стойност и смисъл. А. Грънчаров, ПВ [еа]. Откакто възприе, че за нея [Цвета] книгите ѝ са това, което за другите са децата, придоби усещането за пълноценност. Имаше мотив да живее и да се бори. Д. Петрунова, ЖП [еа]. Чувство за пълноценност.