ПЪ̀ЛНЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя някакъв съд, предмет и под. да стане пълен1, изпълнен, зает с нещо, което наливам, изсипвам или слагам в него. Искал [Мотко] всеки ден да я [съседката] гледа как чевръсто пълни бели менци и като плаващ лебед се отдалечава с кобилица на рамо. Ив. Коларов, Е, 26. Чичо Марин взе да пълни луличката си с тютюн. А. Гуляшки, СВ, 203. Всяка вечер майка му пълнеше догоре с газ стъклената лампа. А. Каралийчев, НЧ, 138. Помниче и здравец, момини сълзици, синчец и иглика — късахме и с радост пълнехме колата. И венци увихме, глави патилански със цветя покрихме. Ран Босилек, ПЦ [еа]. Войниците пълнеха паласките с патрони. Δ Пълня чувала с брашно. Δ Пълня резервоара с бензин. Δ Пълня гардероба с модни дрехи. // Зареждам огнестрелно оръжие. Намерих плантатора в неговата колиба. Беше се облякъл в ловджийските си дрехи и сега пълнеше пушката си. М. Марчевски, ОТ, 350.
2. За течност и под. — постепенно заемам голяма част от някакъв съд, някакво вместилище. Водата изтичаше из медна тръба на голяма струя, пълнеше кръгло каменно корито и живо шумеше. Елин Пелин, Събр. съч. ІІІ, 1977 [еа]. // За сълзи — появявам се обилно в очите на някого. — Нямам пари — скърши сухите си рамене тя [Гана Пинтова]. — И ние нямахме, ма како, — наклони се умолително Иваница и очите ѝ се пълнеха със сълзи — ама се поразтърчахме и... оттук, оттам... понасъбрахме и внесохме. Г. Караславов, ОХ II, 284. Владко се чувствува толкова щастлив и благодарен, че гледката наоколо изведнъж се размазва, разкривена от горещите сълзи, които пълнят очите му. Зл. Енев, ЕСР [еа].
3. За дим, звук, светлина, аромат и под. — като се разпространявам, заемам, обхващам голяма част от някакво място, помещение. Почернелите греди на тавана не се и виждаха през гъстия тютюнев дим, който пълнеше цялото кафене. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. Над главите им [на Ян Бибиян и Калчо] летяха стотици хвърчащи конници и удряха някакви лъскави металически дискове, които пълнеха с ужасен шум цялата околност. Елин Пелин, Съч. V, 1978 [еа]. Слънцето залязваше .., обръщаше се и гледаше тъжно и болезнено посърналото, жълто поле. Мека, чиста светлина пълнеше небето. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978 [еа]. Гъста мъгла пълнеше улиците.
4. С предл. с. Изпълвам, заемам някакво място, помещение и под. с шума, светлината или аромата, които издавам, излъчвам и под. Планинските водопади гърмяха наблизо и пълнеха цялата околност с диво ехтене. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 26. Кастилската роза пълнеше света с уханието на цветовете си. Цв. Стоянов и др., Избр. (превод) [еа].
5. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. за хора — събираме се, струпваме се много, голям брой, на едно място, в едно помещение, което заемаме. Селяните привършиха сеитбата и сеченето на горите, прибраха се в селото и отново почнаха да пълнят кръчмата. К. Калчев, ЖП, 220. Нетърпеливата публика пълни салона на театъра. Δ Футболистите запалянковци почнаха да пълнят стадиона.
6. Прен. За чувство, мисъл и под. — постепенно обзаемам съзнанието, душата, сърцето на някого. След вечеря Еньо излезе от къщи като упоен. Нещо леко и чисто пълнеше душата му и мислите му бяха като необуздани коне, които препускаха към бъдещето, в което той виждаше Цвета като негова. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа]. Всички гледаха тая кръв и някакъв мистичен ужас пълнеше широко разкритите им очи. Й. Йовков, Ж 1945, 230-231. Тинки .. беше драго, дето Колчо иска така да я поднови и накити. Тя се радва като дете. Тая ѝ радост бе поизместила малко онова болно усещане, което преди това пълнеше нейната душа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 246. Гняв и срам пълнеха сърцето ѝ. пълня се страд. Повечето от стаите стояха голи — не се събираше къща, не се пълнеше лесно и за късо време. Д. Талев, ПК, 511-512. Той беше въоръжен с пушки белгийски, които се пълняха из устата и се паляха с евзи. Ив. Вазов, Съч. VІ, 99. Руското правителство имало намерение да преобрази 162 000 пушки във вид на новоизобретените, които ся пълнят изотзад. Дун., 1866, бр. 133, 2.
ПЪ̀ЛНЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с и същ. За помещение, място, пространство — постепенно се заемам, обхващам, изпълвам с това, което означава съществителното. Ханът започна да се пълни със селяни. Й. Йовков, ВАХ, 81. Минаха двайсетина минути и отново почна адско вълнение. Корабът се пълнеше с вода през комина. Всичко живо изскочи от каютите. Н. Радев, СК [еа]. След като бурята събори дървото и отби поточето, вирът пресъхна. Пълнеше се само през големите есенни дъждове. О. Василев, ДГ, 86. По широките поляни ехтели звънци от гойни стада, усоите се пълнели от момински песни, младежки викове и сладкогласни кавали. Елин Пелин, Съч. І, 104.
2. Прен. С предл. с и в съчет. със същ. за чувство, мисъл и под. За душа, сърце — постепенно ме обзема, обхваща някакво чувство, настроение, мисъл и под., назовани от съществителното. Душата ѝ се пълнеше с непонятен страх. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 67. Свит в ъгъла, престарелият дядо Здравко се вслушваше в приказките на гостите и душата му се пълнеше с благодарност и умиление към людете. М. Смилова, ДСВ, 89. Опи не чува думите му, не разбира смисъла им и все пак чувствува как от тези думи сърцето ѝ се пълни и прелива от радост. Г. Райчев, Избр. съч. І, 86. Колко векове наред католический свят се е пълнил със страхопочитание, само като е мислил за Рим! К. Величков, ПССъч. ІІІ, 12. Главата му се пълнеше с объркани желания.
◊ Окото ми се пълни; очите ми се пълнят. Разг. Харесва ми, нрави ми се нещо. Край новите още неизмазани къщи се люлееха житни класове, шумеше едроклас овес. Пълнеха се очите. Б. Балевски, СП, 47. Пълня главата на някого. Разг. 1. Убеждавам някого в нещо, внушавам му нещо или го научавам на нещо. — Ето резултатът от глупостите, с които Чингис редовно пълни главата ти. Д. Димов, Т, 98. 2. Поучавам, съветвам някого, мъча се да го вразумя. Те говореха по-право. Те са и по-горно началство. Войводата си беше улав, това се знаеше. .. Иначе те право говорят. Чак от града са дошли да му пълнят главата. Д. Талев, ГЧ, 214-215. Пълня джоба (джобовете, гушата) на някого. Разг. Давам възможност на някого да печели за моя сметка. Сега ще се съдят. — Ще пълнят джобовете на адвокатите. Й. Йовков, ВАХ, 67. Пълня каца без дъно. Разг. Върша безполезна работа. Пълня окото (очите) на някого. Разг. Харесвам се, нравя се с външния си вид на някого. Такова грозде се раждаше само във Воденско и само воденчани можеха да го съхраняват до късна зима, за да пълни очите им и украсява трапезите им. Д. Спространов, С, 277. Годината обещаваше добра жетва, земята пълнеше окото. Л. Стоянов, Б, 58. Пълня се с пари. Разг. Ставам богат, забогатявам. Такова беше тогава времето, земеделските произведения имаха цена, хората се пълнеха с пари. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 190. Пълня си джоба (джобовете, кесията, гушата). Разг. Ставам богат, забогатявам, обикн. по нечестен, незаконен начин или като печеля от чужд труд. Тук всеки, който може, скубе, ползува се от положението, пълни си джоба. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 190.