ПЪЛЧЍЩА, мн., ед. (рядко) пълчѝще ср. 1. Пренебр. Многобройна войска, която се движи неорганизирано, безредно. Страшните татарски пълчища, от които чернееше полето, влачеха подире си безконечна върволица кола, натоварена с плячка. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 16. Тая година рано през пролетта кърджалийските пълчища се спуснаха към Тракия. А. Гуляшки, СВ, 5. По полето като вълна̀ бавно, но неотменно пристъпваха вражите пълчища, обковани в брони, с развети знамена. Ст. Стратиев, ПП, 81. Турските пълчища, които напирали и постепенно завладявали България, били безбройни. Н. Ферманджиев, РХ, 143. Малобройни бяха защитниците на Търновград; монаси и граждани се биеха рамо до рамо с войниците, та агарянците не се нуждаеха от пълчища, за да поддържат обсадата. Ем. Станев, А, 203. Варварски пълчища.
2. Прен. Голямо множество от хора, които се движат неорганизирано, безредно. По този [древен] именно път са минавали кервани, по този път са минавали пълчища от преселници на народи, които са се стремели .. към далечния запад. Р, 1927, бр. 236, 3. // Голямо множество от насекоми или други живи същества, които се движат неорганизирано, безредно. Разбра се, през лятото те [полезните птички] богато ще ни се отплатят за оказаната им помощ, като унищожат огромни пълчища от вредни насекоми и гъсеници по дърветата из градини и паркове, на полето и в гората. К, 1963, кн. 2, 17. ● Обр. А тъй я обичах!... Но мрат обездомени / последните бледи звезди / и хищно пълчище от кървави спомени / над мене безмилостно бди. Хр. Смирненски, Съч. І, 16.
– Друга (остар.) форма: п о л ч ѝ щ е.