ПЪ̀НИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от пън. Едвам ли заслужаваха името ураници [лодки], защото те друго не бяха освен цели пънища, издълбани и криво издялани, с които и по крайморието не можеше някой с безопасност да плува. П. Кисимов, ОА І (превод), 154.
