ПЪНК, пъ̀нкът, пъ̀нка, мн. пъ̀нкове, м. 1. Само ед. Младежко движение и субкултура през 70-те години на ХХ в. в САЩ, Великобритания и др. с протестен характер, насочено срещу редица общоприети норми, ограничаващи свободата на личността, което се характеризира с предизвикателно поведение и специфичен стил в облеклото, прическите и др. на своите последователи. Пънкът отрича стандартните готови продукти — дрехи, храна, украшения и под., и утвърждава ролята на човека като създател на заобикалящата го среда.
2. Само ед. Стил във външния вид (облекло, прическа) и в поведението на последователите на това движение, който се изразява в предизвикателна небрежност и разпуснатост, носене на разкъсани дрехи, метални накити и специално оформени или боядисани коси, бради и др. В момента, когато за тоалетите на Роудз се образувала опашка от знаменитости.., станало ясно: нейното изкуство е престанало да бъде опозиционно и нелегално. Пънкът излязъл на повърхността и станал част от светския живот. Бунтът се превърнал в мода. ЖТ, 2006, бр. 40 [еа]. През ХХI век пънкът и хип-хопът се преливат в един стил, който се е превърнал в стандартен изглед за съвременната младеж.
3. Само ед. Муз. Стил в рокмузиката, който се характеризира с бърз равноделен ритъм, преобладаване на баскитарата и с текстове, изразяващи характерния за движението гняв срещу обществото. Предпочитам блус пред госпъли и пънк пред развлекателна денсмузика. П, 2006, бр. 6 [еа]. Влиянието на пънка може да се види и в съвременни рокгрупи като Green Day, Rancid и Blink 182.
4. Само ед. Муз. Музикално изпълнение, музика в този стил. Пънк, реге, латино, рок, техно и какво ли още не се изля пред пощурялата публика. Дем., 2002, бр. 132 [еа].
5. Разг. Пънкар. Той беше надут пънк, на когото просто бе написано „неприятности“, съвсем неприличащ на външен вид на математика отличник, какъвто бе. Ив. Златарски, ЛЛ (превод) [еа]. // Уличен престъпник, бандит. По произход Падила беше уличен престъпник, т. е. пънк. ЛВ, 2002, бр. 29 [еа]. Много по-големи притеснения създава сигурността на пътниците [в метрото]. Станциите имат традиционни обитатели — наркотрафиканти и тяхната клиентела, бездомници, пияни футболни запалянковци, бръснати глави и пънкове. Дем., 1998, бр. 25 [еа].
– Англ. punk.