ПЪНЧУ̀ШКА ж. 1. Обикновена пънчушка.

2. Бот. Род ядливи, сходни по външни белези базидиеви гъби от сем. Мarasmiaceae.

Лъжлива пънчушка. Бот. Отровна гъба с гладка зеленожълта гугла и керемиденочервен връх, без пръстенче на пънчето, която има силно неприятна миризма. Hypholoma fasciculare. Като отровен „двойник“ на обикновената пънчушка най-често се посочва горчивата или отровната припънка, по-известна като лъжлива пънчушка. .. [Тя] също расте на големи кичури по стари пънове и гнили трупи. БН, 2007, кн. 17 [еа]. Отровни гъби на Витоша са установени 15 вида, а именно: зелена мухоморка .., червена мухоморка .., лъжлива пънчушка .. и др. Пр, 1952, кн. 6, 3. Обикновена пънчушка. Бот. Ядлива базидиева гъба, която расте на групи върху жива или мъртва дървесина (най-често в основата на стари пънове), има плоска шапчица с кафяви люспици и жълтеникаво пънче с бяло пръстенче; фосфорна гъба, припънка. Armillaria mellea. В горските райони у нас се берат маматарки, .., масловки, пънчушки и след съответно приготвяне се употребяват за храна. Бтн V и VІ кл (превод), 171. Установените важни в стопанско отношение гъби на Витоша са следните: маматарка .., брезовка .., масловка .., червена млечница .., печурка .., пънчушка (Armillaria mellea). Пр, 1952, кн. 6, 3. Пънчушката расте на кичури върху пънчета и повалени дървета.


Източник: Речник на българския език (онлайн)