ПЪП, пъ̀път, пъ̀па, мн. пъ̀пове, след числ. пъ̀па, м. 1. Малка кръгла вдлъбнатина в средата на корема на човек или бозайник, която се получава след падане на пъпния остатък. Велика държеше двете си ръце на корема и от време на време силно се натискаше по пъпа и се задавяше от мъка. К. Петканов, МЗК, 229-230. — Гледай бре, мъжо, гледай бре! Ако не друга, поне обърни се да видиш на Бонка Мазничето деколтето, бре! Боже, боже и света Богородичке! Отпред се разголила до пъпа, отзад до кръста, роклята ѝ цепната до хълбока чак — че какво остава още неразголено? Чудомир, Избр. пр, 185. Дядо Архип, с брада до пъпа, пийнал, скача сред младежта, тропа ботушите си като стар кон. Сл. Македонски, ЕЗС, 59. Той затвори очи и си представи голия кръст на танцьорката — белият, леко вдлъбнат корем игриво се полюшваше между ресните на късата блузка и ниско смъкнатите шалвари. В пъпа грееше ярък елмаз. А. Попов, НН [еа].
2. Прен. Разг. Център, среда на нещо (обикн. на някаква територия, площ). Това е голям къс от Алпите, хвърлен в пъпа на Балканския полуостров, в пъпа му — с геометрична точност — както ще се убедите при първия поглед на картата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 4. Циганинът, преди да разтвори катуна, най-напред пали огън, огънят става средище или пъп на неговия катун. Й. Радичков, СР, 56. И все очите му България гледат, гаче ли тя е пъпът на земята! Хр. Пелитев, АЧ, 4. Кокошка не си клал, а со .. куршуми биеш во пъпот на нишанот, каза [Коста Гръцки] на Ганча. Ц. Гинчев, ГК, 344. Живея на пъпа на града.
3. Разг. Пъпна връв. На тази нива той [Герган] се беше родил. .. Една съседка отрязала пъпа му с жътварския си сърп и го превързала с някакви бели конци. К. Калчев, ЖП, 119. И магия знае [баба Митра] да развали, и уроки да отвърне, и пъпа да завърти. М. Георгиев, Избр. разк., 160. Откак ся роди детето, то още по пъпа си остая споено с ложето у матката. Й. Груев, КН 7 (превод), 43. // Стесн. Пъпен остатък. Трети предполагаха, .., че клетникът, .., стъпил на хвърлен в помия пъп от женско дете. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 66. Хвърлѝ пъпа на детето си там, където желаеш то да намери попрището си.
4. Прен. Най-изпъкналата, връхната част на нещо. Изкачихме се с моя Сюлейман Сюлейманович, както бях нарекъл катъра, на самия пъп на планината — там има едно селце Дивотино. Сл. Македонски, ЕЗС, 141. Най-старата част на черупката [на мидите] е най-връхната, разположена на гръбната страна. Оттам започва нарастването. Тази част носи името пъп .. и е най-изпъкнала. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 33. Като ся свърши заплодяванието, перцата на цвета отпадват; ..; върхът на плодника изсъхва. .. А дето ся е държал върхът на плодника, остава пъпът или челото на плода. Ц. Гинчев, УЗ, 45. Ние сме въз Мусалата. / На България безбрежна / той челото е и пъпа. Ив. Вазов, Съч. ІV, 155-156. Блесна / над родни балкани, / издигнали пъп / срещу небето / и вечното слънце, / светкавица. Гео Милев, С, 31.
5. Остар. Полюс на магнит. Крайните точки на магнита, дето най-силно работи магнитната сила, та привлича желязото, наричат ся магнитни полюси или пъпове. Й. Груев, Ф (превод), 155.
6. Остар. и диал. Кол в средата на харман, за който са вързани конете, за да се въртят около него, докато вършеят; стожер (Н. Геров, РБЯ).
◊ Връзвам се / вържа се за пъпа на някого. Диал. Не се отделям от някого, неотклонно следвам някого. Аз за пъпа на германеца не се вързах от добро. Нали трябваше някак да се преживява? А. Гуляшки, МТС, 252. Гледам си пъпа. Разг. Бездействам, не работя, не върша нищо. Я ставай да организираме скачките .. И не си гледай пъпа, а гледай коча какво работи и се учи! Н. Хайтов, ДП, 23. Не стигам до пъпа на някого. Диал. Не мога да се сравнявам с някого, превъзхождан съм значително от някого. Паднал съм на пъпа си. Диал. Живея много щастливо, сполучил съм в живота си. Търся си пъпа. Диал. Ирон. Скитам се без цел, шляя се. Хвърлен (отрязан, вързан) ми е пъпът някъде. Разг. Обичам, предпочитам да прекарвам по-голяма част от времето си някъде, да бъда често някъде. Много обичаше да пътува. — Нему пъпът му е хвърлен на пътя. Й. Йовков, АМГ, 35. — Може да отива в казармата. Той седи там повече, отколкото у дома. Там му е хвърлен пъпът, както казва мама. Кр. Кръстев, К, 12.