ПЪ̀ПЕШ м. 1. Едногодишно растение от семейство тиквови с пълзящо стъбло, сърцевидни листа и голям, обикн. продълговат и бледожълт, ароматен и сочен сладък плод с куха вътрешност и множество семки по месестата част. Cucumis melo. Засадихме бостана с пъпеши.
2. Плодът на това растение. Откъм бостаните отсреща топлият вятър носи сладката миризма на узрели пъпеши. А. Гуляшки, Л, 310. Южният му [на дола] склон бе обработен и стотици едри любеници и жълти пъпеши препичаха охранените си гърбове. О. Василев, Т, 86. Като знам, че сега у нас е лято и вие си ядете дини и пъпеши неограничено, обхваща ме страшна носталгия. Д. Дублев, ПП, 41. Не е пъпеш да го помериш, че да видиш зрял ли е. П. Р. Славейков, БП І, 302. Резен от пъпеш.