ПЪПКУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Бот. Отгл. същ. от пъпкувам (в 1 знач.). Памуковите растения се нуждаят най-много от хранителни вещества през периода на пъпкуването и цъфтенето до началото на узряването. ОФ, 1950, бр. 1783, 2.
2. Биол. Вегетативно размножаване при безгръбначни животни и низши растения, при което новите организми се развиват от израстъци (пъпки1) по майчиния организъм, като остават свързани с него във вид на колонии или се отделят. При някои едноклетъчни организми, .., върху майчината клетка се образуват една или повече подутини, които нарастват и се откъсват .. Този начин на размножаване се нарича пъпкуване. ОБиол. Х кл, 61-62. Известно време дъщерните хидри остават свързани с тялото на майката и получават храна от нея, а после се откъсват, .. и заживяват самостоятелно. Така хидрата се размножава безполово — чрез пъпкуване, като образува непостоянни (временни) колонии. Зоол. VІІ кл, 16. Те [квасните гъбички] са едноклетъчни гъби .. Размножават се чрез пъпкуване — новият организъм се образува като пъпка от майчиния. Бтн VІ кл, 82.