ПЪ̀ПЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от пъп (в 1 и З знач.). Често се препоръчва бебето да не се къпе във ваничка, докато не му зарасне пъпчето. Р. Паунова, ГБД (превод) [еа]. — Пъпчето ще си в черквата хвърля, в черквата на керемидите, сокол да го дигне, на орел да го отнесе. Велика поличба да има! Й. Вълчев, РЗ [еа].
2. Бот. Мястото, където семето се отчупва от семепъпката след узряването си. Фасулевото семе има бъбрековидна форма. В средата на вдлъбнатата част се намира елипсовидно пъпче. Бтн VІ кл, 20.