ПЪПЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек, част от човешко тяло — който е покрит с пъпки2 (в 1 знач.); пъпчест, пъпчасал. Чиракът — пъпчив дангалак, .. — разнасяше вино по олените маси в кръчмата, наобиколени от селяни. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 200. Момъкът се изчерви, пъпчивото му лице пламна. К. Калчев, ДНГ, 19. Преди няколко дни Коста, .., момче с хитри сиви очи и голям пъпчив нос, неочаквано измъкна изпод чина чантата на Захари. Сп. Кралевски, ВО, 18. Говореше лениво, сякаш се задушаваше от коравата яка на мундира, здраво стиснала почервенелия пъпчив врат. Х. Русев, ПЗ, 246. Пъпчиви гимназисти.
2. За животно, растение или предмет — по повърхността на който има издатини, неравности във вид на пъпки2 (във 2 знач.); пъпчест. За да не си мокрят краката, те [щъркелите] се качват на кокилите, газят наред по блатата и мочурищата и гълтат пъпчиви жаби. Й. Радичков, НВ, 92. — Бабо, донесох ти тиква. Такава хии — голяма. Да я видиш каква е пъпчива. Ама е зряла — отчекнах с ножчето, жълта като дюла. З. Сребров, МСП, 30. Пъпчиви краставички. Пъпчиви листа. Пъпчива кожа на акула. Пъпчива прежда.