ПЪР, (удвоено) пър-пър и пърр-пърр, (удължено) пърр, пъррр (пър-р-р) междум. 1. За наподобяване на шум, издаван от крилата на птица или насекомо при излитане. Некоя от кокошките, що спят на черницата, току се отдръпне от клонищата, па: пърр, пърр, подхвърка, та да се закачи пък за клона. М. Георгиев, Избр. разк., 55. Тогава той пуснал птичето и то — пър-р-р — подхвръкнало и кацнало на една топола, отдето почнало самодоволно да се подсмива, като си перело и тупало крилцата. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 285.
2. За наподобяване на шум, издаван при горене на клони, съчки и под. Че щото там се дума, не пращи. / То като пръчки лозови в жарава: / пър-пър и толкова; а нещо все остава. К. Христов, ЧБ, 234. Пър-пър, Хасане, / изгоря ти чалмата! Д. Дебелянов, Съч. [еа].
3. За наподобяване на шум при движение или привеждане в движение на машина, мотор и под. По пътя се зададе моторетка и пър-пър, отмина нататък.