ПЪРВА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от първак2 (в 1 и 2 знач.). Момчето се приближаваше на пръсти до отворения прозорец на класната стая, в която учеха първачетата, и дълго слухтеше какво си говореха и учеха вътре. Г. Русафов, ИТБД, 150. Той [учителят] търпеливо остреше твърдите калемчета на първачетата. Д. Казасов, ВП, 24. От хармана дойде двегодишното първаче на Данка. Г. Караславов, СИ, 257. Кръстили го [момиченцето] на майка му — Милка. Не бивало да го кръстят на майка му — първаче не се кръщава на умряло, но понеже и майката на невястата се викала Милка, врекоха го на нея. П. Росен, ВПИ, 166.