ПЪ̀РВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. 1. Първи. Седна момче да вечеря / чиста турта, мрена риба, / .., / па си турна първен залък, / па си спомни първо либе. Нар. пес., СбВСтТ, 448. Невесто, дилбер убава, / ние двамата да се земеме! / — Ейди, лудо, лудо младо, / я си имам първно любе. Нар. пес., СбНУ ХХІХ, 36. Тамо [на кладенеца] затекох, стрино ле, / първен любовник Стояна. Нар. пес., СбНУ ХІV, 23.
2. Първоначален, начален, изходен. От първна цена не бягай. П. Р. Славейков, БП ІІ, 31.
– Друга форма: п ъ̀ р в а н.
ПЪ̀РВЕН нареч. Диал. 1. Първо, най-напред; първом, първица. Ефендито фърли първен на него, после на мене поглед, пълен с доверчивост и благодушие. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 153. Условихме се, че рано утринта ще вземат първен него [Паунов], а после ще минат покрай дома. Г. Райчев, Избр. съч. І, 218. Важни новини ти нося. Чуй ги първен, па после се сърди. О. Василев, ДГ, 34-35. Борчът на тато, той е дето и нему тежи и му задава грижа. И трябва него първен да разчисти, па тогава да мисли за някаква радост. Т. Влайков, Пр І, 124. Влезте в кулата и щото има за изнасяне, изнасяйте — оръжие най-първен! Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 255.
2. Някога, по-рано, преди. Стринка Гинка се върна от града едва след два деня. .. Посрещнах я гузна, но тя си беше все такава — весела, шеговита. .. На другия, на третия ден тя беше все същата, но аз разбрах, че вече не мога да бъда като първен с нея. Г. Райчев, Избр. съч. І, 201. Той, както и първен, захвана пак да се дразни и .. да се сърди и възмущава. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 4, 251. Колко е тука студено! Ето мълчат птичките, дето първен толкова славно пеяха. Христом. ВВ І, 52. Хвана Ненчо да работи, / но не както първен; / чукна с чука два-три пътя: / ето го — уморен. Ц. Гинчев, ДТ, 55.
– Други форми: п ъ̀ р в а н, п ъ̀ р в е.