ПЪРВЕНЀЦ, мн. -нцѝ, м. 1. Човек или колектив, който заема първо място, има най-високи постижения в някаква област; шампион, лидер. От селото са надошли да видят кой ще излезе първенец в стрелбата. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 354. Всички лагерници вярваха, че втори отряд ще стане спортен първенец на смяната. Цв. Ангелов, ЧД, 198. Наградиха първенците в състезанието. Олимпийски първенец. Републикански първенец.
2. Човек или колектив, който е първи по успех в учението или в някаква област; отличник. Говореше се, че е завършил право, а след това и школата за запасни офицери като първенец на випуска, което можеше да се разбере и от златния му часовник с инкрустации за отличието. П. Вежинов, ВП, 31. Подавам последния бележник на Нихад. Трябва да кажа пред всички, че той е първенецът от четвърти клас. Л. Александрова, ИЕШ, 345. Седми „б“ клас беше първенец в цялото училище не само по успех, но още и в спорта. Д. Калфов, С, 34.
3. Първи, най-виден човек някъде (в селище, държава, политическа организация и под.). В двора у дядо Дончови влязоха бавно, спокойно и някак тържествено тримата първенци на селото: кметът, дядо Кътьо настоятелят и Петър бирникът. Зл. Чолаков, БК, 57-58. Баща ми, един от видните първенци в града, .., се ползуваше с известност между турците. К. Величков, ПССъч. І, 5. Учителката живееше у дома на момата [Гергана], която беше дъщеря на селския първенец чичо Бинбел. А. Страшимиров, К, 10. През нощта на 29 май (1453 г.) прокънтя последната християнска литургия в „Света София“. Константин прие причастие .. Първенците на империята се прегърнаха и към полунощ се пръснаха. А. Каралийчев, С, 45. От кафенето излязоха двама първенци на консервативната партия и подканиха множеството да отиде пред двореца и да благодари на княза за мъдрата му постъпка да свали либералите. В. Геновска, СГ, 116. Нашият съвет на правосъдието .., в който ще ся събират в определени дни нашите министри и държавни първенци, ще заседава с цел, за да положи правилни закони за тези въпроси на безопасността. ДЗОИ І (превод), 5.
4. Човек, който е близък на високопоставено, влиятелно лице и се ползва с неговото доверие и благоразположение. Василий ІІ подели робите между своите първенци. А. Каралийчев, В, 116. Измежду тях [болярите] излезе напред и застана надясно от Йоана Александра царевият първенец Михаил Асен. Ст. Загорчинов, ДП, 367.
5. Книж. Връх, който е най-висок сред други, обикн. от същия планински масив. Той [Северен Пирин] е най-величественият дял на планината. Билото му е остро, оградено с шеметни пропасти. В него се издига първенецът на Пирин планина — връх Вихрен (2914 м). Геогр. VІІ кл, 83. Клековите гори се разредяват и пред погледа се възправя каменната снага на третия по височина връх в Рила планина — връх Иречек, а малко вдясно от него стърчи първенецът Мусала. М. Гловня и др., Р, 90. Пътят ни води под връх Ботев — първенеца на Балкана. Л. Мелнишки, ПП, 19. От витошкия първенец бихме видели дунавската лента. П. Делирадев, В, 246.
6. Диал. Първо мъжко дете, първи син; първак2. С неволя и блъскане не позна тя младост, па не можа и на стари години да отдъхне .. Най-големият ѝ син, Петър, порасте и тъкмо да си земе хляб на ръката, кривна по чужбина, — не можа да види от първенец помощ. П. Тодоров, И І, 42. Старецът бе дигнал дом на два ката и в него живееше с оженения си първенец и с останалата си челяд. А. Страшимиров, К, 67. Смутена е и майка му [на Левски], но любовта ѝ и доверието към нейния първенец остават непоклатими. Ив. Унджиев, ВЛ, 62. Нивга майка нежна първенеца свой / тъй не е гледала. Ив. Вазов, Съч. І, 188.