ПЪ̀РВО нареч. 1. Най-напред, в началото, преди всичко друго или всички други. Не туряш никакво ограничение на техните инстинкти, а у децата най-първо лошите инстинкти се събуждат и развиват после в наклонности, в пороци. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 51. Решено бе да заминат в чужбина. Първо тя, след няколко дни и той. К. Константинов, СЧЗ, 40. — Ще почакате .. Първо трябва да докладвам. Д. Ангелов, ЖС, 107. Заловихме се първо за тоалета си, като оставихме после да му мислим какво ще се прави. Ал. Константинов, БПр, 40. И с тие шестотин гроша какво по-първо ще стора? Т. Влайков, Съч. ІІ, 130.
2. Диал. За първи път; първом, първица. На повечето от тях, тези, които от години ходеха на Стамбул и в поход, не им беше за първо. Бяха виждали не един бит и не един измежду им беше ял бой. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 191. Досега не съм чул никой да ѝ вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица. Т. Влайков, Съч. ІІ, 2.
◊ Първо на първо. Разг.; Първо и първо. Остар. Най-напред, преди всичко. — Бог се разгневи — продължава да клати глава старецът. — Разсърдихме бога... Маргаритка вдига глава от учебника си по български език. — Първо на първо, няма никакъв бог — казва тя уверено. П. Незнакомов, МА, 29. — Знам какво мисли Индже .. Първо и първо, той гледа да се откачи от тия кучета, от Кара-Феиза и от Емина. Й. Йовков, СЛ, 146.