ПЪРВОАПО̀СТОЛ м. 1. Църк. Всеки един от дванадесетте ученици на Христос, избран за разпространение на Божието учение по света; апостол. Във времето на тези пътувания [из земите на Близкия Изток] Христовият първоапостол [Петър] извършва наистина колосална дейност: пламенно разпространява Божието слово; покръства не само свои събратя евреи, но и все повече езичници; организира и устроява Христовата църква. Мон., 2006, бр. 2616 [еа]. Дванадесетте първоапостоли.
2. Прен. Книж. Първият самоотвержен борец за някакво учение или идея, първият проповедник на някакво учение или идея. Първоапостолът на българската революция — Васил Левски — налагаше смъртни наказания над провинени българи. Това наказание не изключваха и другите наши революционери. Ив. Михайлов, ДСС [еа]. По времето на първоапостол Паисий Хилендарски в родния му град Банско израства цяла плеяда изтъкнати крепители на българския дух. Летят през вековете думите на първоапостолите .. „Голи са без книги всички народи.“ УД, 2004, бр. 20 [еа]. През 867 г. светите славянски първоапостоли Кирил и Методий се настаняват в Рим.