ПЪРВОБЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е живял в най-стария период от развитието на човечеството и обществото. В най-дълбока древност животът на първобитния човек се е отличавал с простота, бедност и примитивност. Мор. пр VІІІ кл, 5. Първите хора на Земята наричаме първобитни или пещерни хора. Ист. V кл, 10. Вярата в мощта на различни символи обаче датира от дълбока древност. Примитивните рисунки в пещерите на първобитните хора са се правели с цел постигане на успешен лов, сплашване на враговете или за осигуряване на безопасността на хората от племето. С, 2004, бр. 4205 [еа]. Първобитните племена смятали някои животни за свещени.
2. Който се отнася до най-стария период от развитието на човечеството и обществото. При разкопките на селищни могили, .., се откриват първобитни оръдия на труда, свързани със земеделието. Л. Петров и др., БНК, 12. Първият източник на светлина е огънят в центъра на първобитната пещера. С, 2005, бр. 4643 [еа]. Първобитна община.
3. Който е характерен, присъщ за хората от най-старите периоди от развитието на човечеството. В епохата на грубата първобитна култура човекът си мислел, че в съня открива втори реален свят. Д. Илинова, ЧТЧ І (превод) [еа]. Неговото мислене [на първобитния човек] беше първобитно, чрез понятия, установени върху ограничен опит. Ив. Хаджийски, БДНН I, 135. Първобитно съзнание.
4. Който се съхранява в естественото си, първоначално състояние; девствен, недокоснат. Всичко носи печата тука на суровост и непроницаема тайнственост на един първобитен мир. Ив. Вазов, Съч. ХV, 46-47. Стори ми се, че откакто свят светува, едва ли ще е стъпвал човешки крак из тая хубава, първобитна и девствена гора. БР, 1931, кн. 4-5, 160-161.
5. Който е много прост по устройство, грубо направен; примитивен. В няколко минути той сглоби от изоставена там грамада дъски, подпомаган от хората ни, една коническа, първобитна колиба. Ив. Вазов, Съч. ХV, 130. Кирил си спомни, че и миналата година по това време браха и продаваха ран зеленчук, който Пурчел произвеждаше под парникови стъкла и в една първобитна, измайсторена от самия него оранжерия. Ст. Марков, ДБ, 107. От дясната страна на първобитния стан бяха наредени няколко малки длета и триончета, сякаш бяха пригодени за джуджета, а не за едрите ръце на тоя голям, силен кукушанин. Д. Спространов, С, 65. Сокът на гроздето и маслината [робите] изстисквали с първобитни ръчни преси. Ист. V кл, 122-123. В „блаженото минало време“ нашият земледелец със своето първобитно рало, с впрегнатите в него постали кравички, със сърпа и хармана изкарваше жито за прехрана на семейството и за продан. ПН, 1933, кн. 7, 106. Първобитна техника.
6. Прен. Който се отличава с простота, с елементарност. Първобитна мисловност. Първобитни разсъждения. // Който е елементарен, примитивен, нецивилизован. Нима за един градец като нашия не е позволено да има свой, макар и първобитен театър, дето гражданите да могат да виждат сегиз-тогиз по някое представление? Т. Влайков, Съч. ІІІ, 32. В градовете се намират уредени училища, черкви, пътища и улици, а в селата това е още в първобитно състояние. Бълг., 1902, бр. 507, 3.
7. Прен. Който е свързан с груба, първична, примитивна изява. В нея се бе събудил първобитният инстинкт, задушаван досега от културата и смекчаващото влияние на цивилизования свят, който тя познаваше. Н. Милев, МХ (превод) [еа]. Първобитни нрави.
8. Остар. Първи, първоначален. Мациевски говори, че това евангелие [Остромировото] е преведено от гръцки на славянски език именно от светите братя Кирила и Методия и после е преписвано няколко пъти с малки или с големи отстъпки от първобитния превод. СбС, 1875, кн. 1, 113. Тия растения [пшеница, ечемик, ръж и овес] обикновено се наричат европейски хлебни породи, но това едва ли е основателно, защото тяхното първобитно отечество, както са види, е западна Азия. Знан., 1875, бр. 16, 253-254. Изменението на тези членове в договора от 1856 най-после е изменило и първобитния му смисъл. НБ, 1876, бр. 20, 79. // Изконен, оригинален, домашен. Били първобитни, били преведени, .. [писаните] за народа ни книги тряба всякога да са избрани. Ч, 1871, кн. 12, 357. Формата слован, словен, словян види ся да е първобитна, домашна, а пък форма слави, склави, склавини, а от това славени, славене и славяне, е чужда. Й. Груев, Лет., 1872, 209. // За жители, население или др. — местен, изконен, коренен. Във времето на този писец .. земята на древните мирмидоняне .. е била заселена със славене (българе). И заселена е била с тях тъй отдавна, щото Симеоновият писец не е помнил за времето на това нихно заселване там, а ги е считал за първобитни тамошни жители. М. Дринов, ППБ, 27-28. От вси тия исторически означения познава ся явно, че първобитните и така да речем коренните жилища на аланите били при Каспийското море над Армения, под Кавказ. Г. Кръстевич, ИБ, 37.