ПЪРВОБЍТНО нареч. 1. По начин като в най-стария период от развитието на човечеството и обществото. Днес човекът е горд, че има толкова познания и че не живее първобитно както някога. Г. Томалевски, АН, 15.
2. Много просто, примитивно. Вие разсъждавате просто, първобитно, без да държите сметка за големите изменения в развитието на материалните сили на някои държави. Г. Караславов, ОХ, 149.
3. Нецивилизовано, несъвременно. Ние живеем варварски и първобитно, трябва да се срамуваме, че нямаме философия, изкуство и човечност. Вл. Полянов, СУ [еа].