ПЪРВОБЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Прабългарски. В последно време като най-правдоподобно се приема, че името българи е първобългарско, тюркско и означава ‘смесено и неспокойно, скитническо племе’. П. Делирадев, БГХ, 12. Измежду писмените извори за миналото на българския народ на първо място стоят така наречените първобългарски или прабългарски надписи. В. Бешевлиев, ПЕП [еа]. Първобългарски хан. Първобългарско племе.