ПЪРВОЖРЀЦ, мн. първожрецѝ, м. Книж. 1. Първи по сан жрец. В колибата влезе един стар, доста висок, сух туземец .. Веднага разбрах, че това е Арики, първожрецът на племето, за когото бяха ми разказвали. М. Марчевски, ОТ, 151. И сложиха те златний саркофаг / на царский гроб пред портите просторни. / И дигна жезъл старий първожрец. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 117. Върховен първожрец.
2. Прен. Първи, най-виден човек, отдаден на вярно служене в някаква област, обикн. в изкуството; първомайстор. Пшихода пее на цигулката и отнася слушателя във вълшебния мир на мелодиите. Първожрецът на изкуството. Р, 1927, бр. 244, 3. Първожрец на поетичното изкуство.