ПЪРВОЗВА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. В съчет. със същ. а п о с т о л. Който е първи или е сред първите повикани, призовани от Христос да тръгнат след него и да разпространяват християнската идея. Първозвани апостоли.


Източник: Речник на българския език (онлайн)