ПЪРВОЍЗТОЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Първият, началният източник на нещо; първоизвор. В нея [книжката] Златаров бе само налучкал тайните в проблема Лора — Яворов, .., без да се добере до главния извор, до първоизточника. М. Кремен, РЯ, 27. След няколко дни намерих в стаята му приключенски повести и записки на разузнавачи и открих първоизточника на неговия необикновен живот. Кл. Цачев, СШ, 116. Водата е първоизточникът на живота на Земята.