ПЪРВОКА̀ЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от първо, най-високо качество. Старият надзирател си почиваше, като пушеше лулата си натъпкана с първокачествен френски тютюн. Д. Семидов, ЧИ (превод) [еа]. Виното е произведено от подбрано първокачествено мерло. Нов., 2005, бр. 249 [еа]. Първокачествена стока. Първокачествени суровини.


Източник: Речник на българския език (онлайн)