ПЪ̀РВОМ нареч. Диал. 1. Първо, най-напред; първица, първен. — Тръгвайте, жетвари! Днес почваме вече. Първом ще пожънем голямата нива. Ран Босилек, Р, 138. — Те [българите] са си биле първом овчаре и чифчие и са си живели всяка община за себе си. А. Страшимиров, К, 4. Почерпиха ги първом с подсладена с мед сливова ракия, а след това сложиха и обеда. Чудомир, Избр. пр, 125. — Седни, синко, първом да си починеш — рече вдовицата .., та подир щеш ни приказва каквото има да ни прикажеш. П. Р. Славейков, ЦП І (превод), 75. Най-първом риба се вмирисва от главата! П. П. Славейков, КПч ІІІ, 106.
2. За първи път; първица. Там, където първом зърна / слънце в ясен ден огряло, / .. / там е, галено детенце, / твойта хубава родина. Ст. Чилингиров, СБД, 9. // Преди другите. Часовника кой първом изнамери / и времето тъй къс по къс отмери? П. П. Славейков, Събр. съч. V, 53.