ПЪРВОМА̀ЙСТОР м. Книж. 1. Първи, главен, най-известен майстор; протомайстор. Сиромашията и нуждата подучи и калфите. Явиха се те пред първомайсторите на всеки еснаф и като се застъпваха за себе си, застъпваха се и за последното чираче. Д. Талев, ПК, 140-141. От Босна идвали търговци .. Те се договаряли само с първомайсторите на абаджиите или гайтанджиите. .. Получил поръчката, първомайсторът е разпределял работата между отделните самостоятелни майстори, като е давал на всекиго припадащата му се част от аванса. Ас. Христофоров, С [еа]. По онова време [ХІХ в.] майсторското свидетелство се получавало след 30 години в занаята. А Колю Фичето дори е бил първомайстор — титла, която се давала в изключително редки случаи. С, 2004, бр. 4248 [еа].
2. Прен. Обикн. с несъгл. опред. Най-изтъкнат специалист в някоя област на изкуството; първожрец. Слушал съм два пъти деветата Бетовенова симфония и десетки други концерти, радиото от петнайсет години ми приповтаря най-гениалните творби на първомайсторите. О. Василев, ЖБ, 167. Стоян Михайловски е първомайстор на българската басня. Първомайстор на българския стих.
– Друга (остар. и диал.) форма: п ъ р в о м а̀ с т о р.