ПЪРВОМЪЧЕНЍК, мн. -ци, м. Църк. Първи мъченик в името на християнската идея. Образът на мъченика е въведен и изграден в европейската култура от християнството с внушително количество текстове и примери, начело на които стои първомъченикът Исус. Н. Георгиев, МС [еа] ● Обикн. в съчет. с името на архидякон Стефан, който според Евангелието е първият мъченик, загинал в името на християнската вяра. На 27 декември Светата православна църква прославя Свети първомъченик и архидякон Стефан. Мон., 2005, бр. 2434 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)