ПЪРВОНАЧА̀ЛО, мн. -а̀, ср. Книж. 1. Изходен материал, вид, форма, състояние на нещо, откъдето започва неговото развитие; изходно начало. Пътят през изложбата сякаш преминава през различни нива, през пространствени и времеви слоеве, за да ни върне към първоначалото, към чистотата и спокойствието. Култ., 2004, бр. 29 [еа].
2. Първооснова (в 1 знач.). Изложбата на Емил Попов не предполага търсене на скрити пластове или изкривени послания. Важното е да се открие първоначалото на конкретната творческа провокация. Култ., 2006, бр. 17 [еа]. Идеята или първоначалото на един такъв [естествен] роман откривах в античната философия, най-вече в оная натурфилософска троица — Емпедокъл, Анаксагор, Демокрит. Г. Господинов, ЕР [еа].