ПЪРВОО̀БРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. 1. Който има качества на първообраз или се отнася до първообраз (във 2 знач.); оригинален. Цял албум първообразни творби и нито една пряка кражба. Само посвещението на първата страница чуждо. О. Василев, ЖБ, 291. Ако знаеше кой е първообразният византийски текст, той веднага щеше да разчете думите, бързо щеше да схване звука на всяка буква. Й. Вълчев, СКН, 237. Комисията .. му поднесла копие на турски язик от нашия правилник, .., което копие, след като му го прочели [на Васил], той го припознал, че е вярно с първообразното. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 249. Преписи от първообразните актове могат .. да ся представляват за засвидетелствование в окръжний съд. ВП, 82.
2. Остар. Езикозн. За дума — който не е образуван от друг. Първообразна е [дума], която не произхожда от друга, като: цял, врат, дожд. Ив. Момчилов, ПСЕ, 6.