ПЪРВОПРИЧЍНА ж. Книж. Първа, основна, изходна причина за нещо. — Биха ме и туй то! .. — Ами как така, бе джанъм? Трябва да има причина. Първопричината на нещата трябва да се знае. Чудомир, Избр. пр, 245. Липсата на обработваема земя и наличието на буйни реки — ето първопричината за зараждането на занаятите. Ив. Коларов, Е, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)