ПЪРВОСВЕЩЀНИК, мн. -ци, м. Рел. 1. Първи по сан свещеник в някои религии. И каза им да разпитат първосвещеника и книжниците израелски, та да научат де се е родил [младият цар]. Н. Райнов, БЛ, 114. Патриархът отишел при царя. Владимир твърде благосклонно приел того първосвещеника. П. Р. Славейков, СК, 83. Предателите на цариградската патриаршия зели да ся стесняват, а властта на римския първосвещеник все повече да ся разширочава. Д. Душанов, ИПХЧ, 105.
2. Първи, главен свещеник в енория или храм. След дълго обяснение Ян Бибиян разбира, че това са първосвещеници от близкия манастир. Елин Пелин, ЯБЛ, 140. — Аз, прочее, съм поп Статко, първосвещеник на тукашната катедрала. П. Незнакомов, СП, 34.