ПЪРВОСИГНА̀ЛНО нареч. По първосигнален начин. На един безкнижен човек дори самото понятие за прошка му е чуждо. Удрят ли го — и той гледа да удари. Реагира първосигнално. С, 2007, бр. 5069 [еа]. ПЪРВОСТЀПЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е от първа, най-висока степен или най-висок ранг; първокласен1, първоразреден. По негово желание той бе назначен като първостепенен учител в Ломската мъжка гимназия. СбАСЕП, 31. Привикнал от малък на редовен и трезвен живот, заплатата му на старши лекар при областната първостепенна болница му бе достатъчна. Д. Ангелов, ЖС, 9. Отделните комитети на свой ред се делят на първостепенни или главни, на второстепенни, .., и на отделения. Ив. Унджиев, ВЛ, 71. // Който е от висока класа2; първокласен1, първоразреден. Обикновено след разходката щастливите съпрузи се отбиваха в някой от първостепенните локали. Д. Калфов, Избр. разк., 362.
2. Който заема първо място по важност, значение; главен. От първостепенно значение е изискването храната да бъде пълноценна, т. е. да задоволява всестранно физиологичните нужди на организма. М. Гаврилова и др., ТПХ І и ІІ, 4. Най-забележителни колонии по бреговете на Черно море били: Аполония (Созопол), Одесос (Варна) .. Голяма роля е играла по-късно гръцката колония Византион (Цариград), който се е издигал като първостепенен културен център и добил световно значение. Ист. V кл, 60. В онова време, когато ся раздели французката монархия, България е била една из първостепенните държави в Европа. НБ, 1876, бр. 12, 46.