ПЪРВОУЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Първи учител. Той [Левски] е прескочил до Яш, за да се срещне със своя първоучител в освободителната борба [Раковски]. Ив. Унджиев, ВП, 66. Почти всички села навътре в планината бяха богомилски и най-голямото между тях беше назовано с името на първоучителя Богомила. Д. Талев, С ІІ, 254. Знае се обаче до какви превъплъщения бе принуден да стигне към края на своята кариера Дълес — първоучителят на днешната американска политика. ВН, 1960, бр. 2724, 3.
◊ Славянските първоучители. Създателите на славянската писменост — братята Кирил и Методий. Солун е родното място на славянските първоучители Кирила и Методия. К. Смирнов, З, 80. Във всяка класна стая са уредени кътове изложби с ликовете на славянските първоучители. РД, 1950, бр. 144, 2.