ПЪ̀РГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се движи или извършва някакво действие с голяма лекота и бързина; подвижен, жив, бърз, чевръст. Противоп. тромав. Той беше момък на двадесет и две-три години, бърз, пъргав и буен. Елин Пелин, Съч. І, 21. Той е жив, подвижен, пъргав. С бакенбардите си, с позите и жестовете си .. той прилича на смешно гримиран актьор в някоя водевилна игра. Й. Йовков, Разк. ІІ, 15. Къщицата стоеше всред весело дворче, .., една градинка със зеленчук, садена и вадена от пъргавата Найденова майка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 10. Каруците се нареждат на кея пред дъските, които водят до шлепа, пъргави носачи тичат към тях, други им слагат по един чувал на гърба и те пак почти тичешком се връщат обратно към шлепа, за да изсипят чувала в коша на кантара. П. Спасов, ХлХ, 213. Ако Нено и Неновица биле лениви и неподвижни, то тяхното дете било живо и пъргаво. Л. Каравелов, Съч. VІІ, 22. // За ръце — чевръст, сръчен. Понякога взе да му се струва, че старата къща би опустяла нетърпимо, ако из нея не щъкат и цвъртят малки момчета, .., че вече не би ял вкусно, ако не са пъргавите и умели ръци на Атанасовица. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 263. // За крака — който се движи лесно и бързо; бърз. Народният войвода кимна и се обърна към легистите. — Първо да видим как сте с бързото тичане — каза той. — Като навлезем в Балкана, ще трябват пъргави крака! Ст. Дичев, ЗС І, 214. Пъргавите му [на елена] стройни крака, пребродили всички поляни и долища на гората, бавно се изпънаха. О. Василев, ДГ, 51-52.
2. За движение, стъпки — който става, извършва се бързо, енергично. — Боже, какъв неуред у нас! — гълчеше засмяна Еленината майка, като нареждаше с пъргави движения някои неща на местата им. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 55. Усмихната, с пъргави крачки, Василена отиде при него и го замилва с ръка. Й. Йовков, АМГ, 222. Мина и той [италианският консул] през залата с бързи, пъргави стъпки и седна до австрийския консул. Д. Талев, ПК, 725.
3. За очи, лъч и под. — който се движи, насочва от място на място, не се спира; игрив. Атинянките въртяха и без това пъргавите си очи към важния господин с цилиндъра и бастуна. Ст. Дичев, ЗС І, 277. Репин вдигна глава. Погледна през очилата си търговеца. Това охранено лице с малки пъргави очи и несъразмерно пълно тяло те можеше да вдъхнови ръката и четката му. Е. Йончева, ЗГ, 110-112. Огънят мяташе пъргави пламъци. Й. Радичков, СР, 27. Един пъргав лъч танцуваше по поръсеното му [на попа] с едри капки пот чело. Чудомир, Избр. пр, 67.
4. За животно и (рядко) насекомо — който се движи много и с лекота; подвижен, игрив. Рано в света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче. Елин Пелин, Съч. ІІ, 82. Козите се козеха, пъргави ярета подскачаха около козаря, две по две или всичките вкупом. Й. Радичков, СК, 20. В двора на Глаушевци имаше едно младо, весело куче .. То беше пъргаво, игриво, закачаше другите две стари кучета в двора. Д. Талев, ЖС, 7. Те [маймуните] са чудно приемчиви и твърде пъргави, .., не могат да престоят ни минута без движение. Пч, 1871, кн. 1, 9. За да разпознаваш мъжките [пеперуди] от женските, помни, че женските по-тромаво мърдат и са по-дебели, а мъжките са по-тънки, по-малки и по-пъргави. КН, 1873, кн. 6, 20-21.
5. Прен. За ум, мисъл и др. — който бързо и лесно схваща или бързо реагира. Стефо Церски сподели тая своя мисъл с другарите си и пъргавият ум на Димко веднага скрои плана за действие. Д. Талев, И, 29-30. Пъргавото ѝ мозъче трескаво съобразява и ето че след малко чувам как съседната стая се изпълва от нейния смях — облекчителен, хитър: — Как да нямаме Космос! Др. Асенов, СВ, 31-32. Хората опипаха гащиризона и видяха, че той даже не е опърлен .. „Гяволска работа!“ — рекоха тогава жените, щото жените имат по-пъргава мисъл и винаги първи се добират до истината. Й. Радичков, СР, 104-105. Някои хора лесно и бързо преминават от една дейност към друга и веднага започват да я извършват с пълно внимание. Те са хора с подвижно, пъргаво внимание. Псих. Х кл, 90.
6. Физ. Който възстановява формата и обема си (за твърдо тяло) или само обема си (за течно и въздухообразно тяло), след като се отстранят силите, които са го деформирали; еластичен. Свитата или разтегнатата пружина, опънатата тетива на лък, от който може да се пусне стрела, сгъстеният въздух и други деформирани пъргави тела притежават потенциална енергия. Физ. VІІ кл, 17. Когато границата на еластичността е висока, тялото се нарича пъргаво или еластично. Физ. Х кл, 1965, 20.
7. Който лесно се превива, огъва; гъвкав, еластичен. Основната част на всеки силомер е здрава стоманена пружина или дебели извити ленти от пъргав метал. Физ. VІ кл, 26. Най-после има инструменти, които издават музикални тонове от трептението на различни пъргави плоскости. И. Гюзелев, РФ, 234.