ПЪРГАВИНА̀, мн. няма, ж. 1. Качество или проява на пъргав; пъргавост. Поппея слезна сама от колесницата, .., и сама се запокачва чевръсто и леко по мраморните стъпала, с пъргавината на ливанска газела. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 60. В движенията на широките му рамене [на Павел], на силните му ръце и крака имаше някаква особена, котешка пъргавина. Д. Димов, Т, 409. Селянинът стана с пъргавина, неподходяща за неговото тежко трътлесто тяло, и се изправи сред съседите си, налягали нагъсто един до друг. Т. Харманджиев, КВ, 540. Сам се изненада [дядо Костадин] от пъргавината си. Сякаш бе млад като Щерю, с такава лекота се дигна от земята. К. Петканов, СВ, 34. А пъргавината, с която вършах работата си, караха го да ми дава всякога бързи работи. С. Бобчев, ЖФ (превод), 22-23.
2. Физ. Свойство на телата да възстановяват формата (за твърдо тяло) или само обема си (за течно и въздухообразно тяло), след като се отстранят силите, които ги деформират; еластичност. При някои случаи например като свием пружина, .., след като се премахне външната сила, деформацията също се премахва — възстановява се първоначалната форма или обем на тялото. .. Свойството на материалите да възстановяват първоначалния си обем или форма наричаме еластичност или пъргавина. Физ. ІХ кл, 1958, 62.
3. Физ. Сила, с която газ, па̀ра и под. въздействат или оказват натиск върху някаква повърхност. Парната машина се привежда в движение от пъргавината на нагрятата пара. Пъргавината на нагрятата пара е също така сила. Физ. VІ кл, 25. Сгъстеният въздух притежава потенциална енергия вследствие своята пъргавина. Физ. VІІ кл, 17. Кога ся уголемява налягането връх някое количество въздухообраз, частиците му ся сближават и според това ся уголемява силата, която ги отблъсква, т. е. пъргавината. И. Гюзелев, РФ, 119.