ПЪРДЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пърдя̀л, -а, -о, мн. пърдѐли, несв., непрех. Грубо. Изпускам с шум чревни газове от тялото си. Сенека бе дал на Клавдий [прякор] в язвителната си сатира, в която се говореше за газовете в стомаха му и неприятния навик да пърди на масата. М. Димитрова, Д (превод) [еа]. Сито дупе пърди, гладно не пърди. Погов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 116.
◊ В една тиква (едно гърне) пърдим. Разг. Грубо. Вършим едно и също нещо, съучастници сме в нещо, обикн. нередно, непочтено. Да (ще) те (ти) питам (кажа) аз тебе как пърди вълк в джамия. Диал. Грубо. Употребява се като закана към някого, че ще си получи заслуженото за сторено от него зло. Кон пърди, вятър вей <гората се люлей (Димка перо люлей)>. Диал. Употребява се, когато някой говори празни приказки, глупости. Ти го кръщаваш, то пърди. Диал. Пренебр. За човек, който не може да оцени добрините, които му се правят, и отвръща с дръзко, невъзпитано държане.