ПЪ̀РЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пържа като прил. 1. Който е сготвен, приготвен за ядене чрез пържене (в 1 знач.). Не обичаше сам да си приготвя ястия, а се хранеше по кръчмите, дето му поднасяха сух суджук и пастърма, а някой път пържени яйца. СбАСЕП, 314. Между това той забелязваше учуден, че от ден на ден трапезата му ставаше по-богата: пържени пилета, яйца с масло, ориз с мляко, баница. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 162. Човекът взе с ръка една от пържените рибки пред него и отхапа опашката. Ст. Стратиев, ПП, 118. Скоро стаята се изпълни с приятна миризма на пържено месо. Ст. Марков, ДБ, 452. Пържена сланина. Пържени картофи. Пържени мекици. Пържени тиквички. Пържени чушки.
2. Като същ. пържено ср. Ястие, приготвено чрез пържене (в 1 знач.). Наблизо пържеха мекици и на него много му се искаше да си хапне, но пърженото вредеше на черния му дроб и той с досада преглъщаше. А. Наковски, МПП, 174-175. Бях на много строга диета, която спазвам до ден днешен. Не трябваше да кусвам пържено и яйца. Както и алкохол. Док., 2007, бр. 20 [еа]. Тя вече не близва газирани питиета, не хапва и пържено. Миризма на пържено.