ПЪ̀РЖЕНЕ ср. 1. Отгл. същ. от пържа и от пържа се. При пърженето се образуват много отровни и канцерогенни съединения. Затова слагайте тигана на печката колкото е възможно по-рядко, като за предпочитане е да използвате царевично олио. Док., 2007, бр. 39 [еа]. Пърженето на плажа не е полезно за кожата. Пържене на картофи. Мазнина за пържене. Риба за пържене.

2. Спец. Нагряване и задържане при висока температура във въздуха или друга среда в специална пещ на различни материали (руда, глина, керамика и др.) с цел придаване на необходими свойства или отстраняване на примеси. Серният двуокис се получава промишлено при изгаряне на сяра или чрез загряване на сулфидни руди при изобилен достъп на въздух (излишък на кислород). Процесът се нарича пържене. Хим. VІІІ кл, 1965, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)