ПЪРЗА̀ЛЯМ, -яш, мин. св. -ях, несв., прех. 1. Придвижвам нещо по заледена, заснежена или друга много гладка и хлъзгава повърхност. Той [северният вятър дърволом] няма нищо общо с кроткия и нежен южняк с топли устни, който кара напролет шишарките да се пукат, пързаля семенцата им по преспите и спомага за разширяването на горските предели. Н. Хайтов, ПП, 89. Барманът пързаляше чашите по тезгяха.
2. Возя, придвижвам някого с плъзгане (обикн. на шейна, ски, кънки и др.) върху заледена, заснежена или друга много гладка или наклонена повърхност. Цял следобед пързалях децата с шейната. Δ — Бате, хайде да ме пързаляш с шейната. Δ Тя се преструваше, че не е карала кънки, затова той хвана двете ѝ ръце, застана с лице към нея и почна да я пързаля по леда, като постоянно ѝ даваше наставления.
3. Прен. Разг. Мамя, лъжа, заблуждавам някого; премятам1, мятам1, подхлъзвам. — Когато играех в юношеския. Имахме мач с Италия. Тя [София Лорен] даде първия удар по топката. Ганди усеща, че Сома нещо го пързаля. В. Пламенов, ПА, 100. — Ти наистина ли няма да ме запиташ с кого имаше любовна връзка? — Не. — Тони Лукатис. — Не ме пързаляш, нали? Малкият стар Тони, така ли? Т. Стоянов, Х (превод) [еа]. Нашият декан, .., никак не обича грубите и вулгарни подмазвачи. .. Но сам не разбира колко тъничко и ловко си го пързалят. А той си въобразява на всичко отгоре, че е честен и независим. П. Вежинов, НБК, 142. Я не ме пързаляй, че цял ден си учил за контролното! // Подигравам, занасям някого; поднасям2. — Вие, младите, човек не може да ви разбере. Все ви прихващат едни... Поднасяш ли ме, пързаляш ли ме?... Да си избера казваш? А ти кое си избра? Ив. Остриков, СБ, 36. пързалям се страд.
ПЪРЗА̀ЛЯМ СЕ несв., непрех. 1. Движа се леко, с плъзгане по заледена, заснежена или друга много гладка или наклонена повърхност; плъзгам се, хлъзгам се. През зимата на големия хълм има лавини и там не трябва да се пързаляме. Ем. Дворянова, ГГ [еа]. Улиците изглеждаха така, сякаш бяха направени от сребро — тъй светеха и блестяха; дълги ледени висулки като кристални кинжали висяха от стрехите на къщите, всички ходеха облечени с кожи, а малките момченца носеха алени шапки и се пързаляха по леда. С. Флорин, ГД (превод) [еа]. Прикривайки се зад своята професия на агент застраховател, той се изхитрял да се изкачва по десет пъти до най-горния етаж и да се пързаля надолу [по перилата]. Тонич, ГЗМ, 34. Подът беше страшно хлъзгав и ние се пързаляхме на влакче. А. Попов, МС [еа]. Стана още по-стръмно. Кейт падна и продължи да се пързаля по гръб, опитвайки отчаяно да се отблъсне от прелитащите край нея дънери. .. Нямаше как да прекрати стремглавото падане. А стръмнината неумолимо растеше. Л. Николов, ФС (превод) [еа]. ● Обр. Парата върви след нея [Стояна], .., мека и хлъзгава, пързаля се по дървения под. В. Попов, Избр. пр, 41. // Движа се по такава повърхност седнал или застанал върху нещо, което се придвижва по нея; плъзгам се, хлъзгам се. Н и н а: — Имало ли е нещо между тебе и нея? Б о р и с: — Нищо освен обикновено познанство. Просто една седмица се пързаляхме заедно на ски. Д. Димов, ЖМ, 44. По-рано той беше скиор, но се пързаляше не през зимата, а през лятото, защото чичо Миша караше водни ски. К, 1964, кн. 4 [еа]. Беше зимна нощ и тя се пързаляше плавно с кънки по едно езеро, оковано в бял лунен лед, а сянката ѝ се хлъзгаше и шептеше под нея. Ж. Божилова, ВГ (превод) [еа]. След тези наставления кънкьорите се впуснаха по езерото. .. Жак наистина вършеше чудеса, като ту се устремяваше напред, ту се връщаше назад, пързаляше се ту на един крак, ту на два, прав или клекнал, описвайки кръгове и елипси с идеална точност. Б. Миндов, ДГВ (превод) [еа].
2. Изгубвам равновесие, устойчивост или се отклонявам обикн. при движение на хлъзгаво място; подхлъзвам се, плъзгам се, хлъзгам се. От време на време се спускахме рязко надолу и по тия нанадолнища ние ту вървяхме, ту се пързаляхме. М. Стоянов и др., СМ (превод) [еа]. Той пълзеше по едно малко възвишение от хлъзгави, заплетени водорасли. .. Краката му постоянно се пързаляха. Дори когато успяваше да ги вклини в пролуки сред хлъзгавата материя, те често потъваха в процепите между водораслите. Ал. Жеков и др., ЗВ (превод) [еа]. // За превозно средство или гумите на превозно средство — неволно се отклонявам от посоката на движението поради подхлъзване на колелата, обикн. по заледен или мокър път; поднасям се, поднасям3, занасям се, занасям2. Когато превозното средство започва да се пързаля .., обикновено говорим за занасяне или поднасяне. Кап, 2005, бр. 6 [еа]. Гумите на колелото се пързаляха по мократа улица. // За пясък, камъни и друга земна маса — преставам да стоя здраво, изгубвам устойчивост и променям местоположението си, премествам се под въздействието на външна сила. Човекът се приближаваше, камъните се пързаляха под краката му, ръцете му дращеха по земята, за да не се свлече надолу по склона. Кр. Бъчваров, В (превод) [еа]. Движеха се по стръмнини, където скалите от застинала лава бяха покрити с кора и начупени на парчета, които се ронеха и пързаляха, щом се опитваха да стъпят върху тях. Гр. Попхристов, ЕШ (превод) [еа].
3. Прен. Разг. За течност, храна и под. — придвижвам се, стичам се леко надолу в гърлото при поемане. — Да ви кусна винцето! ... Мазно се пързаля! Й. Вълчев, СКН, 105. Храната не пада в гъркляна именно затова, че във времето на гълтането глътката секи път са покрива с особен щит, по когото храната и питието са пързалят надоле по дясната гърклянна стена в храноприемника. Знан., 1875, бр. 22-23, 344. С ледената ракийка върви нещо блажно, за да може да се пързаля.