ПЪ̀РЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Младо магаре до към една година; магаренце, пуле. От долния етаж [на къщата] полъхваше тютюн, .., а също така се дочуваше блеене на коза и топуркане на пърле. Н. Инджов, ПП, 115. — А бе, Желе, рече засмян Никола, то пущината [магарето] женско, я погледни, че подир него тръгна пърле. Ил. Блъсков, ИС, 72. Водел [даалията] магаре, натоварено с гърнета, и отивал по селата, за да мени гърнетата с жито. След натовареното магаре вървяло и едно малко магаренце, пърле. Нар. прик., БНТв ІХ [еа].
◊ Бързам (тичам) като пърле пред майка си. Разг. Ирон. Проявявам нетърпение, като прибързвам да кажа или да извърша нещо не добре обмислено. През целия път този човек намираше за какво да се заяжда с мен, да ме обвинява, че бързам като пърле пред майка си. Й. Попов, ББ, 58. — Младежи! — усмихна се с пресилено снизхождение Въкрил. — Тичат като пърлета пред майките си. Г. Караславов, ОХ ІV, 445.