ПЪ̀РЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от пърля и от пърля се. С пърленето се цели да се отстранят влакънцата, които се издават от тъканите и преждите. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 374. Майсторите приключват с пърленето на прасето.


Източник: Речник на българския език (онлайн)