ПЪ̀РЛИЦА ж. Диал. 1. Младо женско магаре, млада магарица.
2. Прен. Гальовно-ругателно обръщение на майка към непослушното ѝ момиче.
– От К. Шапкарев, Градиво за български речник, 2001.
ПЪРЛЍЦА ж. Диал. 1. Предната издадена част от главата на животно; муцуна, морда. Мама подмами прасето с едно куленче, то излезе с грухтене и тъй като не беше ходило дълго време, току подви предните си крака и заора с пърлица в снега. Ст. Даскалов, БП, 26.
2. Прен. Грубо. Лице, физиономия на човек; мутра, муцуна.
◊ Кумица надула пърлица. Диал. Ирон. За човек, който се е нацупил, който се сърди.
– От Ст. Илчев, Речник на редките, остарели и диалектни думи..., 1974.