ПЪ̀РЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Обгарям птица или друго животно на пламък, за да махна остатъците от оскубана перушина или отстраня козината. Тато и чичо Ифтим примъкват закланата свиня, слагат я над огъня и почват да я обръщат отсам и оттатък — пърлят я. Т. Влайков, Пр. І, 237. Момчето на Къньо пърлеше пиле на огъня — обед за фелдшера. Й. Йовков, Ж 1945, 159. Пърля гъска. Δ Пърля кокошка.
2. За огън, пламък и под. — обгарям, прегарям кожа, косми, козина, пера и под. Огънят пърлеше веждите му.
3. Прен. За слънце, слънчеви лъчи и под. — силно нагрявам, напичам нещо, обикн. лице, кожа, като предизвиквам изпръхване, зачервяване, потъмняване; пържа. Слънцето прежуря и пърлеше лицата, но хората бяха весели и възбудени от победата. П. Здравков, НД, 55. Здравко газеше предпазливо в плитката река .. Слънцето пърлеше кафявия му гръб. Цв. Ангелов, ЧД, 8. Тримата бяха сложили ските си и ритмично пътуваха по хоризонтала към езерото. .. Слънцето блестеше като през лупа и пърлеше вратовете им. Ламар, ПР, 32. // За горещина, горещ въздух — изгарям, изсушавам. Цяла неделя небето висеше над Старосел замрежено и червеникаво — сякаш посипано с жарава, а въздухът пърлеше всичко, до което се докосне. Ст. Марков, ДБ, 216. Обгорелите сирийски поля в края на лятото се сливат с пустините .. Огненият зной пърли всичко зелено. В. Дойков, НС, 20. Отвън, заедно с вятъра, нахлуваше още по-голяма жар, още по-голяма задуха, която пърлеше лицата, притискаше клепките, сушеше гърлата. Ив. Мартинов, М, 55.
4. Прен. За студ, вятър и под. — правя нещо (обикн. открита част на човешкото тяло) да измръзне, да изстине, като предизвиквам усещане за изгаряне, щипане, болка. Студът бе станал по-остър и още по-лют. .. — Пърли, пърли пустият Малък Сечко. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 40. Къньо усети, че пролетта вече беше дошла. .. Студеният вятър пърлеше лицето му и той нахлупи фуражката. Кл. Цачев, ГЗ, 107. Спомних си как бленувах да отида в далечния Сибир, когато се пързалях с кънки по заледените улици на София и вятърът пърлеше лицето ми. Ив. Димов, АИДЖ, 133. ● Обр. Пелин, пелин, зелен пелин, / що се пелин олюляваш, / олюляваш, поклоняваш, / пърли ли те люта слана? Нар. пес., СбНУВСт, 635. пърля се страд.