ПЪРНА̀Р м. Вечнозелен дребен или храстовиден дъб с малки твърди назъбени и бодливи листа, от кората и дървесината на който се добиват танини. Quercus coccifera. Идваха хора и от други села, насичаха пърнари и ги замъкваха с коне, магарета или волски коли. И ние веднъж решихме да наберем дърва в селската гора. Кр. Григоров, ОНУ, 54. В института можем да намерим растения, които не се срещат никъде по света, освен само по нашите поля и гори. .. Тук са и гостите от Колхида и Средиземноморието, .. — зелениката (рододендрон), .., пърнарът. ВН, 1964, бр. 4113, 4. // Само ед. Събир. Такива дървета като гориво за отопление. Всяка година събираме пърнар за огрев.

От тур. pirnal.


Източник: Речник на българския език (онлайн)