ПЪРНА̀РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от пърнар. На уречения ден заранта Ангел облича за последен път мирските си дрехи .. и се отправя към мястото на събора — една поляна в околностите на Хилендар, заобиколена от свежозелени пърнарови храсти, с китка дъбови дървета, а под тях — параклис. Н. Хайтов, ШГ, 152. Пърнарови клонки.
2. Който се състои от пърнари. Тъкмо когато Момчиловият братанец .. зави към пътя, гъста пърнарова горичка се изпречи отпред. Ст. Загорчинов, ДП, 435.