ПЪ̀РПАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Разг. 1. За птица, насекомо или риба — издавам шум, подобен на „пър-пър“, като трепкам с криле, тяло; пърхам, пърпоря, пърполя. Този път Филип наистина се облече, погледна през прозореца две птиченца, които весело пърпаха под стрехата, прозина се и тръгна към кабинета. П. Стъпов, ГОВ, 68-69. Една кокошка се помъчи да прехвръкне от крушата да навесчето. .. Тя падна в дълбокия сняг пред салмичката и започна да пърпа безпомощно с криле. Г. Караславов, Т, 225. Недалеко от Сара лежеше едър бял гълъб с пронизана гръд. .. Птицата бе още жива и пърпаше с глухо гугукане, като се влечеше на крилете си, счупени при падането. Ст. Загорчинов, ДП, 259. Мрежарят, захапал мрежата за единия край, ме погледна свирепо изпод вежди и хвърли мрежата във вира. Бавно, предпазливо той почна да я изтегля. .. В мрежата пърпаха пет-шест мренки и един доста голям клен. Д. Калфов, КР, 39.
2. За печка, огън и под. — издавам слаб еднообразен и пресеклив шум, подобен на „пър-пър“; пърпоря, пърполя. Стаята беше приятно затоплена, кюмбето пърпаше весело и през тесния отвор играеха кървавочервени отблясъци. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 61. Едно малко газениче .. пърпаше до стената, над самото огнище. Д. Калфов, ПЮН, 55.